„Веселите“ растения, с които древните хора са се забавлявали
Сведенията, които имаме за приемането на опиати в античния свят, са много малко. Наркотиците се загатват пътем и са съсредоточени в медицински и/или набожен подтекст, като колкото да се загатва за каквато и да е развлекателна приложимост. И въпреки всичко има интернационална търговия с опиати още през 1000 година прочие н. е. като преобладават най-много опиумът и конопът.
Една от първите улики, че античните хора считат мака за освен това от красиво растение, идва от необятното му потребление като претекст върху скулптури и гравюри. Археолозите откриват, че още през 1600 година прочие н. е. се вършат дребни колби във формата на макови „ капсули “ – изпъкналата топка под венчелистчетата на цветето, която дава опиума. Формата на тези изкуствени капсули разрешава съмнение какво се съдържа вътре… Въпреки че науката не може да заключи сигурно, до момента в който през 2018 година списанието Science не оповестява, че новите техники за разбор на остатъците в откритите капсули разкриват, че растителният материал вътре съдържа освен опиат, само че от време на време и други психоактивни субстанции. Тези капсули са открити из цялостен Левант, Египет и Близкия изток. Те са значително идентични, което допуска, че са част от проведена система за произвеждане и дистрибуция.
Още по-рано, опиумът се отглежда в Месопотамия като някои откриватели считат, че асирийците са изцяло наясно със свойствата на растението. Всъщност асирийското име на мака може да се прочете (в взаимозависимост от това по какъв начин някой пояснява клинописните плочи, в които се споменава) като „ хул гил “, което значи „ Щастливо растение “.
Конопът има даже по-дълга история от опиума. Той идва от Централна Азия дружно с мистериозния народ Ямная, а самото растение е в Северна и Централна Европа от над 5000 години. Несъмнено е скъп поради използването му при изработката на въже и плат, само че са открити и дребни огнища с овъглен канабис в тях, което демонстрира, че са изследвани и по-малко практичните аспекти на растението. Известно е, че китайците отглеждат канабис, доста по-силен от дивото растение, преди най-малко 2500 години и както продуктът, по този начин и знанията по какъв начин да се направи, пътуват по Пътя на коприната.
В близкоизточния град Ебла, в днешна Сирия, археолозите откриват нещо, което наподобява като огромна кухня близо до градския замък. Има осем огнища, употребявани за готвене, и саксии до 70 литра.
Няма следи от храна, както нормално се случва в античните кухни; анализът на откритите там съдове оставя малко подозрение, че тази стая е употребена само за подготвяне на психотропни фармацевтични артикули. С други думи, античният свят е имал заводи за опиати още преди 3000 години.
Гръцкият доктор Диоскоридес също е осведомен с канабиса и написа, че продължителното му потребление има наклонност да вреди половия живот на човек дотам, че той предлага използването на лекарството за понижаване на половото предпочитание при хора или обстановки, при които сходни импулси могат да се смятат за несъответствуващи. В „ Естествена история “ Плиний Стари изброява свойствата на доста растения, измежду които „ тревата за смях “, която съгласно него „ опиянява “, когато се добави към виното. Гален разказва по какъв начин конопът се употребява при обществени събирания като помощ за „ наслада и смях “. Половин хилядолетие преди този момент гръцкият историк Херодот също оповестява за нещо сходно.
Изглежда, че скитите, които живеят наоколо до Черно море, съчетават бизнеса с удоволствието. Херодот – който е извънредно добър антрополог, както и първият историк в света – отбелязва, че са правени облекла от коноп толкоз фини, че е невероятно да се разграничат от ленено платно.
„ Скитите по-късно вземат семена от конопа и ги хвърлят върху нажежени камъни, където [те тлеят] и отделят изпарения “, написа Херодот. „ Те пода с постелки и пълзят по тях, до момента в който изпаренията станат толкоз гъсти, че никоя гръцка парна баня не може да създаде повече. Скитите вият от наслада при тяхната парна баня. “
Някои други съставки, с които античните хора се опияняват, са:
Това растение е обезсмъртено в „ Одисея “ на Омир, където титулярният воин би трябвало да изтегли хората си от „ земята на ядящите лотос “. Психоактивният алкалоид в сините лотоси предизвиква лека еуфория и успокоение, съчетани с нараснало либидо.
Медът от цветя на рододендрон съдържа невротоксини, които предизвикват делириум и гадене. Този мед е вземан за забавление в Древна Анатолия и от време на време от по-небрежни пчелари на други места.
Плиний разказва резултатите на това растение като сходни на пиянството, когато се вдишва като пушек или се гълтам перорално. Обикновено се приема като част от коктейл от халюциногени за вълшебен или медицински цели.
